Допълнителни средства в НПВУ по REPowerEU

Европейската комисия представи план под надслов REPowerEU, в отговор на трудностите и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от нахлуването на Русия в Украйна.

Съгласно анонса на Комисията https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_3131  е налице спешност за трансформиране на европейската енергийна система. Трансформацията включва прекратяване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива, които струват на европейските данъкоплатци близо 100 млрд. евро годишно и справяне с климатичната криза.

Мерките в плана REPowerEU включват: спестяване на енергия, диверсификация на енергийните доставки и ускорено внедряване на възобновяема енергия за замяна на изкопаемите горива в домакинствата, промишлеността и при производството на електроенергия.

Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) ще в основата на REPowerEU, като подкрепя координирано планиране и финансиране на трансгранична и национална инфраструктура, както и енергийни проекти и реформи.

Комисията предлага изменения в Регламента за МВУ, предвиждащи въвеждането на нарочни раздели в Националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на държавите-членки по отношение на REPowerEU. Те ще се базират на препоръките към отделните държави в рамките на Европейския семестър за 2022 г.

Спестяването на енергия:

Спестяването на енергия е най-бързият и евтин начин за справяне с енергийната криза и намаляване на сметките. Комисията предлага да се засилят дългосрочните мерки за енергийна ефективност, включително увеличение от 9% на 13% на обвързващата цел за енергийна ефективност в рамките на пакета „Подготвени за 55“. В нарочно комюнике „Съобщение на ЕС за пестене на енергия“ https://energy.ec.europa.eu/communication-eu-save-energy-com2022240_en  , подробно се описват краткосрочни промени в поведението, които могат да намалят търсенето на газ и петрол с 5% и да насърчат държавите-членки да стартират специфични комуникационни кампании, насочени към домакинствата и индустрията. Държавите-членки също се насърчават да използват фискални мерки за насърчаване на спестяването на енергия, като например намалени ставки на ДДС върху енергийно ефективни отоплителни системи, изолации на сгради и уреди и продукти.

Диверсификацията на доставките:

По темата се работи от няколко месеца, като са осигурени рекордни нива на внос на втечнен природен газ и по-високи доставки на газ. Новосъздадената енергийна платформа на ЕС, ще даде възможност за доброволни общи покупки на газ, LNG и водород. Като следваща стъпка на общата програма за закупуване на ваксини, Комисията ще разгледа разработването на „механизъм за съвместни покупки“, който ще договаря закупуването на газ от името на участващи в него държави-членки. Платформата ще позволи и съвместно закупуване на възобновяем водород.

Ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници:

Масовото ускоряване на възобновяемата енергия в производството на електроенергия, индустрията, сградите и транспорта ще ускори независимостта, ще даде тласък на зеления преход и ще намали цените с течение на времето. Комисията предлага да се увеличи основната цел за 2030 г. за възобновяеми енергийни източници от 40% на 45% в рамките на пакета „Подготвени за 55“. Поставянето на тази обща повишена цел включва и други инициативи, като:

• Нарочна слънчева стратегия на ЕС за удвояване на слънчевия фотоволтаичен капацитет до 2025 г. и инсталиране на 600 GW до 2030 г.;
• Инициатива за слънчеви покриви с поетапно законово задължение за инсталиране на слънчеви панели на нови обществени и търговски сгради и нови жилищни сгради;
• Удвояване внедряването на термопомпи и мерки за интегриране на геотермална и слънчева топлинна енергия в модернизирани системи за комунално отопление;
• Справяне с бавното и сложно издаване на разрешителни за големи проекти за възобновяеми енергийни източници и целенасочено изменение на Директивата за възобновяемата енергия. Държавите-членки ще следва да въведат специално предназначени зони за възобновяеми енергийни източници със съкратени и опростени процеси за издаване на разрешителни в райони с по-ниски рискове за околната среда. За да помогне за бързото идентифициране на такива „полезни“ зони, Комисията предоставя набори от данни за чувствителни към околната среда зони като част от своя инструмент за цифрово картографиране за географски данни, свързани с енергетиката, индустрията и инфраструктурата;
• Поставяне на цел от 10 млн. т вътрешно производство на възобновяем водород и 10 млн.т внос до 2030 г., за да се заменят природния газ, въглищата и петрола в трудни за декарбонизация индустрии и транспортни сектори. За ускоряване на водородните проекти се заделя допълнително финансиране от 200 млн. евро за изследвания и Комисията се ангажира да завърши оценката на първите важни проекти от общ европейски интерес до лятото;
• План за действие за биометан -определя инструменти, включително ново промишлено партньорство за биометан и финансови стимули за увеличаване на производството до 35 млрд. кубически метра до 2030 г., включително чрез Общата селскостопанска политика.

Намаляване на потреблението на изкопаеми горива в промишлеността и транспорта:

Замяната на въглищата, нефта и природния газ в промишлените процеси ще намали емисиите на парникови газове и ще засили сигурността и конкурентоспособността. Спестяването на енергия, ефективността, заместването на горивото, електрификацията и засиленото усвояване на възобновяем водород, биогаз и биометан от промишлеността биха могли да спестят до 35 млрд. кубически метра природен газ до 2030 г.

Комисията ще въведе въглеродни договори, за да подкрепи въвеждането на зелен водород в индустрията и специфично финансиране за REPowerEU в рамките на Иновационния фонд, като използва приходите от търговия с емисии. Предлага се и създаването на алианс на слънчевата индустрия на ЕС и широкомащабно партньорство за умения.

За да повиши спестяването на енергия и ефективността на транспортния сектор и да ускори прехода към превозни средства с нулеви емисии, Комисията ще представи пакет за екологизиране на товарите, целящ значително да повиши енергийната ефективност в сектора, и ще разгледа законодателна инициатива за увеличаване на дела на превозни средства с нулеви емисии в обществени и корпоративни автопаркове над определен размер. Съобщението на ЕС за пестене на енергия включва също много препоръки към градовете, регионите и националните органи, които могат ефективно да допринесат за заместването на изкопаемите горива в транспортния сектор.

Умните инвестиции:

Достигането на целите на REPowerEU изисква допълнителна инвестиция от 210 млрд. евро до 2027 г. Намаляването на вноса на руски изкопаеми горива може да спести почти 100 млрд. евро годишно. Тези инвестиции трябва да се поемат от частния и публичния сектор, както и на национално, трансгранично и европейско ниво.

За подкрепа на REPowerEU са налични 225 млрд. евро в заеми по МВУ. Комисията прие и насоки за държавите-членки за това как да променят и допълват своите Национални планове за възстановяване и устойчивост в контекста на REPowerEU.

Комисията предлага и да се увеличи финансовият пакет на МВУ с 20 млрд. евро безвъзмездни средства от продажбата на квоти от системата за търговия с емисии.

Съгласно настоящата Многогодишна финансова рамка политиката на сближаване ще подкрепя проекти за декарбонизация и зелен преход с до 100 млрд. евро чрез инвестиране във възобновяема енергия, водород и инфраструктура. Допълнителни 26.9 млрд. евро от кохезионните фондове могат да бъдат предоставени като доброволни трансфери към МВУ. Допълнителни 7.5 млрд. евро от Общата селскостопанска политика също се предоставят чрез доброволни трансфери към МВУ. Комисията ще удвои наличното финансиране на покана на Фонда за иновации през есента на 2022 г. до около 3 млрд. евро.