НСОРБ очаква коментари от общините по проекта на ПОС 2021-2027г.

На 1 юли на заседание на Тематичната работна група за подготовката на Програма „Околна среда“ за периода 2021-2027 г. (ПОС) се планира одобряването й за последващо стартиране на официалните преговори по нея с Европейската комисия.

За  формирането на общо становище по допустимите за подкрепа дейности/ мерки по отделните приоритети на стратегическия документ, до 28 юни на електронна поща: namrb@namrb.org  ще очакваме коментари и бележки от общините по текстовете на Програмата.

Сyгласно финалният вариант, се предвижда индикативен бюджет на Програмата в размер на 1.82 млрд. евро, за подкрепа на инвестиции в 5 основни приоритета- води, отпадъци, биологично разнообразие, риск и изменение на климата и въздух.

По Приоритет 1 „Води“,  ще бъдат финансирани инвестиции съответстващи на регионалния подход, като изпълнението им ще е на принципа „една обособена ВиК територия (консолидиран район) – един консолидиран ВиК оператор – едно Регионално прединвестиционно проучване – един проект“, както следва:

• Инфраструктурни мерки за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води с принос за постигане на съответствие с Директива 91/271/ЕИО, в т.ч. за проекти, чието изпълнение е стартирало в периода 2014-2020 г.;
• Инфраструктурни мерки за водоснабдяване във връзка с Директива 98/83/ЕО [Директива (ЕС) 2020/2184] с принос към намаляване на загубите на вода по водопреносната мрежа и подобряване качеството на питейната вода, в т.ч. за проекти, чието изпълнение е стартирало в периода 2014-2020 г.;
• Разработване на РПИП за бъдещо финансиране за новоконсолидирани райони Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград – след консолидиране на последните 6 области в страната;
• Подкрепа за разработване ПУРБ – оценки, набиране на данни и др.;
• Мерки по отношение мониторинг и оценка на качеството на водите за питейно-битово водоснабдяване във връзка с Директивата за питейни води.

За  периода 2021 – 2027 г. се планира  и стартирането на  инвестиции в консолидирани райони: Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, София-област, Търговище, Хасково и Добрич с РПИП, разработени с подкрепа чрез ОПОС 2014-2020 г.

Основните целеви групи по Приоритета, са: лица, със задължения съгласно Закона за опазване на околната среда, Закона за водите и Закона за регулиране на канализационните и водоснабдителните услуги за изпълнение на допустимите дейности, финансови посредници в случаите на предоставяне на финансови инструменти; населението в агломерации над 10 000 екв.ж., населението и бизнеса в страната.

Приоритет 2 „Отпадъци“ предвижда интервенции по две специфични цели. По цел „Насърчаване на прехода към кръгова и основаваща се на ефективно използване на ресурсите икономика“ се предвижда финансирането на:

• Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци – за РСУО съгласно Приложение № 8 на НПУО 2021-2028 г.;
• Мерки за изграждане на системи/центрове за разделно събиране и подготовка за повторна употреба и поправка;
• Мерки за рециклиране на отпадъците – допустими в комбинация с разделно събиране и предварително третиране на разделно събрани отпадъци;
• Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България;
• Повишаване на осведомеността относно практиките и поведението във връзка с устойчивото потребление, кръговата икономика, мониторинга на отпадъците както и информационни и разяснителни кампании за заинтересованите страни и населението.

Мерките са насочени към отпадъците в приложното поле на Закона за управление на отпадъците (битови, производствени и строителни) и чието третиране се отчита за постигане на българските национални цели съгласно европейското и националното законодателство.

Инвестиционните мерки за управление на битовите отпадъци ще се фокусират главно върху РСУО с нужди да доизградят/надградят своите системи за разделно събиране и рециклиране на биооразградими отпадъци и подготовка за повторна употреба, за да постигнат нормативните цели на регионално ниво до 2030 г., и чиито потребности са идентифицирани в НПУО 2021-2028 г.

Основните целеви групи по приоритета са: населението на България, бизнеса, юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), общините, включително обединени в Регионални сдружения за управление на отпадъците.

По специфичната цел за подобряване на защитата и опазването на природата, биологичното разнообразие и екологосъобразната инфраструктура, включително в градските райони, и намаляване на всички форми на замърсяване, се предвижда подкрепа за общините, за рекултивация на депа и/или осигуряване на безопасност на съществуващи депа без увеличаване на техния капацитет.

Приоритет 3 „Биологично разнообразие“ включва мерки за: развитие на мрежата Натура 2000; подобряване природозащитното състояние на природни местообитания и видове, предмет на опазване в мрежата Натура 2000; опазване/възстановяване на екосистемите и присъщото им биологичното разнообразие извън Натура 2000; осигуряване на условия за опазване на застрашени видове ex situ чрез отглеждане на екземпляри в съответните обекти (спасителни центрове, зоологически градини и др.), както и съхранение на генетичен материал в контролирани от човека условия; провеждане на ДНК анализ, датиране (изотопен анализ), токсикологичен анализ и други; създаване на постоянни площадки за наблюдение за осигуряване на данни за параметрите съгласно ICP Forests Manual; работа със заинтересованите страни в рамките на противодействието срещу бракониерството, трафика и незаконната търговия с екземпляри от дивата флора и фауна; създаване на нови зелени площи, опазване и подобряване на съществуващи зелени площи в градовете и крайградската среда. Сред допустимите целеви групи по приоритета са обшините.

Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“ включва следните мерки за подкрепа:

• Мерки за превенция и управление на риска от наводнения и засушаване (фокус върху екологосъобразните мерки, ако е приложимо, в комбинация със сива инфраструктура).
• Анализи на риска, мониторинг и прилагане на мерки за превенция и защита при неблагоприятни геодинамични процеси – свлачища, срутища, ерозии, абразии.
• Мерки, насочени към повишаване готовността на населението за адекватна реакция и подобряване устойчивостта чрез осигуряване на наземен капацитет за борба с горските пожари.
• Изграждане на нови и оптимизиране и/или разширяване на съществуващи системи за предупреждение, наблюдение, докладване; прогнозиране и сигнализиране; разработване на цифрови модели, анализи и прогнози във връзка с климатичните изменения, напр.:

• По-нататъшно развитие и завършване на Националната система за управление на водите в реално време за останалите 12 основни реки;
• Разширяване на обхвата на Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението на областно ниво (NUTS 3) за територията на страната и др.
• Изпълнение на проучвания, анализи, цифрови модели, прогнози и оценки, вкл. във връзка с изготвяне на ПУРН за периода 2028-2033 г.

Подкрепата по Приоритета ще бъде насочена към широк кръг потенциални бенефициенти съгласно техните отговорности и правомощия, като: общини, регионални администрации (областни администрации), Агенция „Пътна инфаструктура“, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, структури на/в МОСВ, Националния институт по метеорология и хидрология, структури на/в Министрество на вътрешните работи и други.

По Приоритет 5 „Въздух“ във фокуса на интервенциите ще са общините с нарушено качество на въздуха, като основен приоритет ще са тези, които попадат в обхвата на Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-488/15 от 5 април 2017 г. за неспазване на нормите за съдържание на ФПЧ10 и неизпълнение на задълженията по Директива 2008/50/ЕО и регистрирани превишения на среднодневните норми и/или средногодишната концентрация на ФПЧ, отчетени в периода 2017-2021 г. Подкрепата ще е  за мерки, адресиращи източници на замърсяване на въздуха, ще е допустима и за общини, в които няма разположени постоянни пунктове за мониторинг, но е регистрирано наднормено замърсяване по показател ФПЧ10 с мобилните автоматични станции на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС). Допустимите за подкрепа мерки, са:

• Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от битовото отопление – поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво (въглища и дърва) с екологични алтернативи (приоритетно в енергийно ефективни жилища); малка пилотна процедура за насърчаване използването на ВЕИ, зелен водород и други иновативни алтернативи;
• Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта – въвеждане на зони с ниски емисии;
• Мерки за справяне с вторичното разпрашаване – зелена инфраструктура в градска среда;
• Подобряване на мониторинга на КАВ, надграждане на Националната система за наблюдение на КАВ в реално време и Информационната система за докладване на данни за КАВ;
• Разработване/актуализация на стратегически/ програмни/ планови/ аналитични документи във връзка с КАВ, извършване на научни проучвания, прогнозиране, моделиране;
• Създаване на Национална мрежа на експерти по качество на атмосферния въздух (НМЕКАВ).

Подкрепата за въвеждане на зони с ниски емисии ще бъде концентрирана в градове с лошо качество на въздуха и значителни проблеми с трафика, заложени в НПКАВ 2018-2024 или с обосновани сходни мерки в общинските програми за КАВ.

Зелената инфраструктура ще включва: зелени стени, зелени зони, озеленяване на „кални петна“, зелени покриви и др., включително интелигентни зелени решения. Фокусът е върху КАВ чрез инвестиции в растителни видове с най-висока степен на ефективност по отношение улавянето на ФПЧ и пречистването на въздуха по естествен път.

Потенциални допустими бенефициенти ще са: общини, ИАОС, Асоциацията на еколозите от общините в България (за обучителни и информационно-образователни мерки; създаване на мрежа от експерти в областта на качеството на въздуха), структури на МОСВ.