На 14-ти октомври, Министерският съвет одобри Плана за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ). На следващия ден, стратегическият документ официално бе депозиран за оценка пред службите на Европейската комисия, която потвърди получаването му, както и публикуван на https://www.nextgeneration.bg/#modal-one

Депозираният пред Комисията документ в обем от почти 330 страници, е петия поред вариант на Плана, подготовката на който стартира през лятото на миналата година.

В сравнение с изданието на ПВУ от 20-ти юли т.г., без промени са общата цел на документа за икономическо и социално възстановяване от кризата, породена от пандемията от Covid-19, както и 9-те количествени цели. 

Последното издание на Плана включва 59 инвестиции и 46 реформи или 2 нови инвестиции и 3 допълнителни реформи. Те отново са структурирани в четирите досегашни стълба на Плана, които за пореден път са с променен финансов дял от общия му бюджет. Към стълба посветен на Зелената България, е насочен допълнителен ресурс от около 1.3%  от общия за сметка на останалите три, като делът му от бюджета на Плана вече възлиза на 38.1%.  12-те компонента, по 3 по всеки от стълбовете на ПВУ, също се запазват. Стълбовете, са:

1.Иновативна България: цели повишаване на конкурентоспособността на икономиката и трансформирането й в такава, базирана на знанието и интелигентния растеж. Стълбът е с дял от 26.9% от бюджета на Плана. Включва 8 инвестиции, обособени в три компонента за образование и умения, научни изследвания и иновации и интелигентна индустрия. Общият бюджет на стълба възлиза на над 5.5 млрд. лв., от които 3.5 млрд. лв. е европейският принос. Най-мащабната планирана инвестиция е по Програмата за икономическа трансформация на бизнеса - 2.54 млрд. лв., следвана от тези за подкрепа на индустриалните зони с бюджет от 836 млн. лв. и за модернизация на образователната инфраструктура с 680 млн. лв.;

2.Зелена България: фокус върху устойчивото управление на природните ресурси, позволяващо задоволяване на текущите нужди на икономиката и обществото, при запазване на екологичната устойчивост, така че тези потребности да могат да продължат да бъдат удовлетворявани и в дългосрочен план. Дял от 38.1% от бюджета на Плана. Обхваща три компонента за нисковъглеродна икономика, биоразнообразие и устойчиво земеделие, с общ бюджет от 9.5 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са европейско финансиране, а 4 млрд. лв. частно такова. Планирани са 13 инвестиции, като тук е и най-мащабната от целия План, от 2.7 млрд. лв. за изграждането на ВЕИ и батерии, следвана от Програмата за енергийната ефективност на сградния фонд с ресурс от 2.5 млрд. лв.;

3.Свързана България: акцентира върху осигуряването на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на районите на страната, каквито са подобряването на транспортната и цифрова свързаност, както и насърчаването на местното развитие, въз основа на специфичния местен потенциал. Дял от 17.4% от бюджета на Плана или 3.2 млрд. лв. за инвестиции в компонентите- цифрова свързаност, транспортна свързаност и местно развитие. Най-мащабните инвестиции от общо 10-те по стълба са за широколентовата мобилна свързаност и Софийското метро, съответно възлизащи на 932 млн. лв. и 765 млн. лв. В компонента за местно развитие, който е със скромният дял от 3.2% от бюджета на Плана, като единственият по-малък от него от 12-те компонента е този за инвестиции в биоразнообразието, са включени два проекта. Първият е за инвестиции във ВиК в 13 агломерации между 5 000 и 10 000 е.ж., а вторият за изграждане на интегрирана система за управление на количеството на водите;

4.Справедлива България: специален фокус върху групите и лицата в неравностойно положение за постигане на по-включващ и по-устойчив растеж и споделен просперитет за всички, както и с акцент върху изграждането на ефективни и отговорни публични институции, чувствителни към нуждите на бизнеса и потребностите на гражданите. Дял от 17.7% от бюджета на Плана, за бизнес среда, социално включване и здравеопазване. Въпреки че включва най-много инвестиции от всичките стълбове, 28 на брой, бюджетът му е едва 2.7 млрд. лв. Това се дължи на множеството малки по ресурс проекти, преобладаващият брой от които са с обем на инвестициите от 1.3 млн. лв. до 30 млн. лв.  Най- мащабната инвестиция, от 753 млн. лв. е за деинституционализацията на възрастните и хората с увреждания, следвана от 419 млн. лв. за модернизирането на лечебните заведения за болнична помощ.

Новите проекти:

Всички от планираните през м.юли програми, проекти и мерки по Плана, се запазват, като някои са с променени наименования, визии и бюджети.  По разбираеми прични и планираните срокове за реализацията на почти всички инвестиции, са отложени във времето.  

Заложената в предходната версия на Плана хоризонтална техническа помощ от 10 млн. лв. е трансформирана в проект, за осигуряване на среда за изпълнението му. Проектът е на стойност 14.3 млн. лв., от които 12.6 млн. лв. са финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ).

Другият нов проект е в сектор „здравеопазване“ -за достъп до здравна грижа, чрез създаване на условия за здравно-социални услуги, развитие на консултирането като промотивно-профилактичен метод и разширяване на обхвата на скрининговите програми за ранна диагностика на социално-значими заболявания. Той включва инвестиции за укрепване и приоритизиране на извънболничната медицинска помощ, като създаването на амбулатории и здравно-консултативни звена в населени места в региони с ограничен достъп до здравни грижи, с минимален обхват на населението от 1.7 млн. души. Успоредно с тях ще бъде създаден и Национален интердисциплинарен център за широкообхватен скрининг, чрез който ще се подобри регионалния достъп до извънболнична медицинска помощ в малки населени места и ще се даде възможност да бъдат извършени дейности по профилактика и промоция на здравето, и превенция на социално-значимите заболявания. Местоположенията и необходимият брой на амбулаториите за извънболнична помощ ще бъдат идентифицирани на базата на разработен от Министерството на здравеопазването анализ и картиране на нуждите от инвестиции. Общият планиран ресурс е 84.1 млн. лв., с период на изпълнение 2022 - 2026 г.

Новите реформи:

Новите, по- значими реформи са за създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ и електрическа мобилност.

Предприятието, което ще се създаде до средата на следващата година, ще е към Министерството на енергетиката. На него ще се предоставят съществуващите терени и съоръжения на въгледобивни или енергийни дружества - държавна собственост, заедно с прилежащата инфраструктура и земята към тях, за осъществяване на дейности по рекултивация.

Целта на реформата за електрическа мобилност е да се ускори електрификацията на превозните средства в България. Министерството на икономиката ще е национален орган координиращ политиките за електромобилността. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще има за задача до края на 2022 г. да изготви модел на опростена регулация за поставяне на зарядни станции, който да се прилага от общините. След това   МРРБ съвместно с общините ще изготви регулация за обособяване на места за разполагане на зарядни станции и съответно за паркиране по време на зареждане в междублоковите пространства на 50-те по-големи града в България. Ще се  въведат и зелени регистрационни номера за електромобилите.

От Програмите и мерките в Плана от интерес за общините, са изменени:

• Програмата за енергийна ефективност в сграден фонд: мерките за повишаване на енергийната ефективност в жилищния сграден фонд, отново са обособени в два работни пакета, на същите са с нова визия. Предходното разделяне на сградите в зависимост от първоначалните им енергийни характеристики се премахва и се въвежда принципа „по-бързият печели“. Двата работни пакета са в зависимост от момента на кандидатстване на сдруженията на собствениците на жилищните сгради: пакет 1 при кандидатстване на сдруженията до 30.09.2022 г., предвиждащ 100% проектно финансиране от схемата и пакет 2 – за сдружения, кандидатстващи от 01.10.2022 г. до 01.03.2023 г., при предвидено 80% проектно финансиране от схемата и 20% самоучастие на сдруженията. За пакет 2 е предвидена възможност, при желание от страна на сдруженията на собствениците на сградите, за осигуряване на техния финансов дял от обновителните дейности чрез договор за енергийно спестяване (ЕСКО компонент). Избрана междинна организация (Българската банка за развитие, Фондът за енергийна ефективност или друга финансова институция), ще поеме обслужването на ЕСКО компонента и ще осигури предварителната инвестиция, след което ще получава в определен период заплащания от собственика или обитателя на сградата. Планираният ресурс от МВУ за интервенциите се редуцира с около 30 млн. лв.;
• Енергийно ефективните общински системи за външно изкуствено осветление: бюджетът на схемата се увеличава почти 3 пъти, т.е. от 62.5 млн. лв. на 180 млн. лв. Въпреки че ръстът е сериозен и в резултат на няколко месечните усилия на ръководството на НСОРБ, бюджетът на подкрепата е значително по-малък от 352-та млн. лв., които бяха заделени във версията на Плана от м. април т.г. С една година (за 2022 г.) се отлага старта на инвестициите;
• С една година, т.е. от 2021 г. на 2022 г., се отлагат сроковете за стартирането на проектите за: центровете за личностно развитие на ученици и младежи; зелената мобилност; строително информационното моделиране в инвестиционното проектиране; дигитализирането на информационни масиви в администрацията; подкрепата за деинституционализация на възрастните и хората с увреждания; културата; модернизирането на лечебните заведения за болнична помощ и психиатричната помощ.

Общият бюджет на Плана от почти 21 млрд. лв., също се запазва, като има увеличение от около 300 млн. лв. в частта на европейското финансиране.

Актуализирано е и описанието на изпълнението/ прилагането на Плана. То ще е съгласно Решение на Министерския съвет (РМС) № 568 в сила от 02.08.2021 г. Контролът, който ще се осъществява за изпълнението на инвестициите/реформите, включени в ПВУ, ще е сходен с прилагания по Програмите с европейско финансиране, т.е. предварителен и последващ контрол на обществените поръчки, както и мерки за защита финансовите интереси на Съюза от измами, корупция, конфликт на интереси и двойно финансиране. Разработването на детайлните правила и процедури ще се извърши от Дирекция „Национален фонд“ (ДНФ) в Министерството на финансите, през следващия месец.

Резюме на официално депозирания вариант на Плана, изготвено от екипа на НСОРБ може да намерите на интернет-страницата на НСОРБ, на: https://www.namrb.org/reziume-na-depoziraniia-pred-evrokomisiiata-plan-za-vazstanoviavane

В подкрепа на общините, до края на м. октомври екипът на НСОРБ ще подготви и анонсира и кратки резюмета на „общинските инвестиции“ в ПВУ, съдържащи описание на бенефициентите, допустимите дейности, разпределението на бюджета и изискванията към реализацията им.

Резюмета по отделните стълбове можете да намерите в конкретните раздели - "зелени бутони" с името на стълба, по-горе.