Предизвикателствата на зеления преход за местните и регионални власти – фокус на първия Конгрес на местните и регионални власти от страните-членки на ЦЕИ

09.06.2022

199

НСОРБ бе домакин на първия Конгрес на местните и регионални власти от страните-членки на Централно европейската инициатива (ЦЕИ). Събитието е част от програмата на Българското председателство на ЦЕИ през тази година и се осъществи с финансовата подкрепа на Фонда за сътрудничество на организацията.

Темата „Местните и регионални власти от ЦЕИ в пост-кризисна Европа: перспективи за по-устойчиво и стабилно бъдеще събра членове на асоциациите на местни власти от Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария, Черна гора, гости от Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа, Мрежата на асоциациите на местните власти от ЮИЕ, Съвета на европейските общини и региони, кметове и представители на българските общини.

В официалното откриване на събитието, модерирано от изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева, председателят на УС на Сдружението и кмет на община Велико Търново Даниел Панов насочи вниманието към най-сериозните предизвикателства, пред които се изправят българските общини в условията на глобални кризи и в контекста на зеления преход. Панов открои конкретни проблеми, за чието решаване е необходимо тясно взаимодействие между местните власти на национално и регионално ниво и добра чуваемост и разбиране в рамките на европейските институции.

„Предложенията на местно ниво са особено важни, защото носят потенциала да бъдат развити в политики и да прераснат в съвместни проекти“, подчерта националният координатор на ЦЕИ от българска страна Станислав Тодоров и добави, че цел на българското председателство е насърчаването на трансграничните сътрудничества на местни и регионални власти, както и създаване на възможности за обмен на идеи и конкретни съвместни планове в перспектива.

Зоран Йованович – специален съветник на Генералния секретар на ЦЕИ, заяви, че организацията насочва усилията си към местното измерение като възможност да бъде съкратена дистанцията между националните и местните власти, с оглед развитието на повече проекти на местни власти, подкрепени от финансовите инструменти на ЦЕИ.

„Местните власти не само представляват интересите на гражданите, общините и регионите, но и имат конкретния опит как биха могли да сработват решения, вземани на национално ниво“, заяви генералният секретар на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа Андреас Кифер. Кметовете и екипите на общинските съвети са основите на здравата демократична мрежа, подчерта той и предложи идеята за създаване на форум на 16-те държави членки на ЦЕИ в рамките на КМВР, като стимул за разширяване на ефективността на взаимодействието между различните нива на управление.

Първата сесия, модерирана от координатора на екип „Международни партньорства“ в Съвета на европейските общини и региони Борис Тонхаузер, беше посветена на темата за предизвикателствата в сферата на екологичния преход към чиста енергия в ЕС.

Заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов очерта предизвикателствата, пред които са изправени въглищните райони в България. Политиките за устойчиво развитие на ЕС поставят и високи стандарти пред работата на националните и местни власти, които изискват и активното участие на гражданите - парниковите газове, генерирани от леките автомобили в градовете, както и емисиите от индустриални дейности. На фона на съвременните икономически трудности, обновяването на автопарка е сериозно предизвикателство на национално ниво, като алтернативата, над която трябва да се работи, е развитието и цифровизацията на ЖП сегмента и на комбинирания транспорт. „Енергийната интензивност на българската индустрия е една от най-високите в ЕС“, подчерта заместник-министър Сиджимов и добави, че намаляването на вредните емисии е един от приоритетите, заложени в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост на България. Друг фокус е развитието на водородните технологии. Тази иновативна технология за добив на енергия изправя властите на различни нива пред нови предизвикателства - иновативните бизнеси вървят ръка за ръка с цялостния икономически растеж и развитието на работната сила. „Надяваме се на взаимно усилие между централна и местна власт и разчитаме на лидерските Ви позиции във вашите общности“, обърна се заместник-министърът към участниците в събитието.

Бернд Вьорингер, кмет на Зинделфинген и Председател на Камарата на местните власти в Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа, представи практическия опит на местните власти от Германия за взаимодействие между различните нива на управление. „Предвид икономическите последствия от Ковид и трагичните събития, следствие на войната в Украйна – не можем да кажем, че решенията за справяне със създалите се кризи са местни. Освен това, налице е заплахата за изменението на климата. Националните правителства се обръщат за съвместни усилия към местните власти, но в същото време има сегментиране на обществата, пораждано от разпространението на фалшиви новини и езика на омразата“, заяви в обръщението си Бернд Вьорингер. Той представи и концепцията за функциониране на дружеството за комунални услуги в Зинделфинген.

Бъдещата соларна карта на община Бургас беше представена пред делегатите в Конгреса от Ивайло Трендафилов, експерт от община Бургас. В рамките на проекта „Слънчеви градове“ екипът на местната администрация обследва потенциала на сградите в града за монтиране на фотоволтаици. Експертът презентира конкретните стъпки за създаване на съвременна база данни с възможностите за изграждане и развитие на мощности от възобновяеми енергийни източници. След заснемането ще бъде направена публична платформа, на която персонално може да се провери точната информация за потенциала на генерираната слънчева енергия от всеки покрив, броя на допустимите фотоволтаици, както и стойност на инвестицията.

Изпълнителният директор на Мрежата на асоциациите на местните власти в Югоизточна Европа (NALAS) Келменд Заязи беше модератор на втората сесия на събитието, поставяща фокус върху положението в страните от Източното партньорство и Западните Балкани. Той коментира сериозния проблем с дефицита на кадрите, ангажирани с прилагането на европейските политики в областта на устойчивото развитие. „Партньорството между общините може да бъде успешен инструментите за преодоляване на недостатъчния капацитет“, заяви Келменд Заязи и акцентира, че предизвикателствата на зелената сделка са възможност за търсене на партньорство в управлението на процесите: енергиен мениджмънт, информиране и съвместни инвестиции в енергийна инфраструктура.

В рамките на втората сесия от Конгреса специалният съветник на Генералния секретар на ЦЕИ Зоран Йованович запозна делегатите с основните финансови механизми, чрез които ЦЕИ подкрепя проекти, насочени към въвеждане и развитие на устойчиви практики. Повече от 10 години преходът към чиста енергия е в обхвата на целите на ЦЕИ, като за периода до 2023 г. е и приоритет. Основан е Фонд за сътрудничество за малки и средни проекти, насочен към стимулиране на различни форми на обмен на опит и партньорски отношения. Годишната процедура се бъде открита след дни, обяви той и допълни, че бюджет ще достигне 600 000 евро. Чрез Програмата за обмен на ноу-хау се финансират проекти в областта на трансфера на знания от страни на ЕС към страни, които не са членове. Текущата процедура ще бъде обявена на 13 юни, а следващата покана за набиране на проекти ще е в края на годината. Бюджетът на всяка от процедурите е 250 000 евро. От 2012 г. се предоставя и финансова подкрепа за предпроектни проучвания, проектиране, зелени инвестиционни дейности и инициативи, свързани със зеения преход. „Страните от региона на Западните Балкани имат сериозна нужда да бъдат подпомогнати за инвестиции в кръгова икономика. Тя може да стане силен актив в областта на земеделския и горския сектор, затова е важно държавите да развиват своите инфраструктури и пазари, с цел избягване на риска да се превърнат в източник единствено на суровини“, подчерта Йованович.

Опитът на черногорската столица Подгорица във въвеждането на съвременни екологични подходи презентира Ръководителят на секретариата по градско планиране и устойчиво развитие на столицата на Черна гора Милян Барович. Като едно от най-сериозните предизвикателства са увеличаващият се брой автомобили и свързаните с това проблеми с чистотата на атмосферния въздух, натовареност на трафика и липсата на места за паркиране. Резултат от усилията на общинския екип за справяне с възникващите екологични проблеми са 27 км. велосипедни алеи, както и кампанията „Подгорица на 2 колела“, насочена към популяризиране на велосипедното придвижване и предоставяне на субсидии за закупуване на велосипеди. Само в рамките на кампанията повече от 2 300 жители на столичния град са закупили колелета, което е довело и до намаляване на делът на автомобилите в придвижването.

Подгорица се справя успешно и с проблема с използването на твърди горива за огрев през зимата. Общината разработва и реализира мащабна програма за насърчаване на инвестициите в частни фотоволтаични станции. През 2019 г. се приемат първите законови облекчения за използването на соларна енергия и са променени редица местните политики. Целта на администрацията е да бъдат максимално облекчени процедурите за инвестиции в инсталации за добив на енергия от ВЕИ. Черногорската столица се подготвя да започне и работа по изграждането на първата голяма електроцентрала за слънчева енергия в страната, разположена на 69 хектара площ. „Подгорица вече е част от мисията на ЕС – 100 климатично неутрални и умни градове“, заяви в заключение Милян Барович.

„Градско развитие, опазване на околната среда и развитието на обществени услуги са приоритетни дейности в работата на Постоянна конференция на градовете и общините в Сърбия. Организацията е център за информационен обмен между общините, особено по отношение на зелената сделка“, сподели пред участниците в Конгреса на местните и регионални власти на страните от ЦЕИ Миодраг Глушчевич – програмен директор на организацията и акцентира, че общините за затрупани с ежедневни задачи и отговорности, но именно към тях и правителствата, и гражданите, имат най-големи очаквания по отношение на зеления преход.

„Зелените теми досега не са били голям приоритет, но това бързо се променя в контекста на европейските политики“, сподели Миодраг Глушчевич и обърна внимание, че за организацията, която представлява, фактът, че екологичният компонент вече е част от всички решения на европейско ниво, е шанс да развият нов аспект на своя потенциал. „Финансиране има, но заедно с него се развива и силен процес на централизация. Държавата се опитва да планира и да ръководи процесите, да определя вида инвестиции, които да бъдат подкрепяни – очевидно сръбските проблеми не са чужди и в България, макар и член на ЕС“, коментира програмният директор.

В заключение изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева благодари на делегатите в Конгреса на ЦЕИ и изрази надежда, че след полагането на основите от черногорското председателство за развитието на местното измерение на ЦЕИ през изминалата година, то с първият Конгрес в София ще бъде даден допълнителният импулс за неговото развитие.