Прогнозите и препоръките на ЕК в рамките на Европейския семестър

30.05.2022

777

На 23-ти май Европейската комисия (ЕК) публикува пролетния си пакет от прогнози и специфичните си препоръки към държавите- членки в рамките на Европейския семестър https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/ip_22_3182

Прогнозите на ниво ЕС:

Комисията прогнозира ръст на европейската икономика през 2022 г. и 2023 г., като очакванията са, че в резултат на войната в Украйна, същият ще се забави. БВП на ЕС се очаква да остане положителен поради вдигането на ограничителните мерки наложени заради Covid пандемията и подкрепата от различните европейски политики и инструменти, най-вече от Механизма за възстановяване и устойчивост и от изпълнението на съпътстващите го програми за реформи. Растежът на БВП както в ЕС, така и в еврозоната, се очаква да бъде 2.7 % през 2022 г. и 2.3 % през 2023 г.

Основният проблем на световната икономика и икономиката на ЕС, според Комисията са цените на енергоносителите. Въпреки, че същите са се увеличили значително преди войната в Украйна в сравнение с ниските им равнища по време на пандемията, несигурността относно веригите на доставки оказва натиск за повишаването на цените, като същевременно увеличава и тяхната нестабилност. Това важи за храните и други основни стоки и услуги, като покупателната способност на домакинствата намалява. Цените на енергията водят до рекордно високи стойности на инфлацията. От началото на 2021 г. инфлацията набира скорост, като от 4.6 % на годишна база през последното тримесечие на 2021 г. достига 6.1 % през първото тримесечие на 2022 г. Очаква се инфлацията да достигне най-високата си стойност от 6.9 % през второто тримесечие на тази година, а след това постепенно да намалява. За ЕС се очаква инфлацията да нарасне от 2.9 % през 2021 г. на 6.8 % през 2022 г. и да спадне до 3.2 % през 2023 г.

Пазарът на труда на ЕС е стабилен. През 2021 г. са създадени над 5.2 млн. работни места, които привличат близо 3.5 млн. души на пазара на труда. Броят на безработните намалява с почти 1.8 млн. души. Равнището на безработица в края на 2021 г. спада под предишните рекордно ниски равнища. Очаква се условията на пазара на труда да се подобрят още повече, като заетостта в ЕС нарасне с 1.2 % тази година. Планира се и хората, бягащи от войната в Украйна към ЕС, да се включат на пазарите на труда постепенно, като съществените последици от това ще се усетят от следващата година.

Прогнозира се намаляване на нивата на безработица -до 6.7 % през тази година и 6.5 % през 2023 г. в ЕС.

Държавните дефицити продължават да намаляват, но разходите, свързани с войната, нарастват. Въпреки разходите за мерки за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията и за подпомагане на хората, бягащи от Украйна, съвкупният бюджетен дефицит в ЕС се очаква да намалее допълнително през 2022 г. и 2023 г., тъй като временните мерки за подкрепа във връзка с COVID-19 продължават да бъдат отменяни. От 4.7 % от БВП през 2021 г. дефицитът в ЕС се очаква да намалее до 3.6 % от БВП през 2022 г. и 2.5 % през 2023 г.

Прогнозите за икономическата активност и инфлацията зависят в голяма степен от хода на войната в Украйна и особено от нейното отражение върху пазарите на енергия. При пълно прекъсване на доставките на газ от Русия, темповете на растеж на БВП ще бъдат с около 2.5 и 1 процентни пункта под прогнозното базово равнище съответно през 2022 г. и 2023 г., докато инфлацията ще се увеличава с 3 процентни пункта през 2022 г. и с повече от 1 процентен пункт през 2023 г.

В допълнение, по-сериозни от очакваните проблеми във веригите на доставки и по-нататъшно повишаване на цените на неенергийните суровини, особено на храните, биха могли да доведат до допълнителен натиск за понижаване на растежа и повишаване на цените. Същевременно с всичко това, COVID-19 продължава да бъде рисков фактор.

Прогнозата на Комисията е придружена и от нарочни Доклади за отделните държави-членки, както и от препоръки към същите.

Докладът към България, с общ обем от около 60 страници, анализирана междусекторните показатели за напредъка на страната, посочва икономически значими промени, както и напрекъка в областа на ефективното използване на ресурсите и производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност.

Общите констатации на ЕК в Доклада за България:

Високата инфлация ще се отрази на икономиката.

Положителната тенденция на силен икономически растеж през периода 2015-2019 г. (средно 3.2 %) е подкрепена от нарастващото частно потребление и положителни развития на пазара на труда. Въпреки това, в България наваксването спрямо останалата част от ЕС е бавно по отношение на доходите на населението. Бедността и неравенствата в доходите, все още са на едно от най-високите равнища, здравеопазването функционира неефективно, а с качеството и приобщаващия характер на образованието има проблеми. Големите регионални различия, намаляващото население в трудоспособна възраст и постоянният остър недостиг на работна ръка оказват неблагоприятно въздействие върху повишаването на производителността и социалното сближаване във възходяща посока. Бизнес средата като цяло не е благоприятна за инвестиции, което се дължи на многобройни институционални недостатъци. България продължава да е най-енергоемката икономика и икономиката с най-голям интензитет на емисиите на парникови газове в ЕС.
Фондовете на Next Generation EU и процесът по въвеждане на еврото предоставят уникална възможност за модернизиране на икономиката. Инвестициите във възстановяването и трансформацията на българската икономика, както и ангажиментите за ключови структурни реформи, се очаква да стимулират потенциалния растеж. Те също така представляват възможност за декарбонизация на икономиката. Ангажиментът на България да приеме еврото дава допълнителен тласък на реформите, по-специално в областта на управлението на държавните предприятия, несъстоятелността, небанковия финансов сектор и борбата с изпирането на пари.
Българската икономика се възстановява почти изцяло от предизвиканото от пандемията сътресение. След спад с 4.4 % през 2020 г., реалният БВП нараства с 4.2 % през 2021 г. благодарение на потреблението на домакинствата и износа на стоки. Частното потребление остава относително незасегнато през 2020 г. в сравнение със средното за ЕС, като се има предвид, че секторите, пострадали най-силно от ограниченията, като хотелиерството и ресторантьорството, представляват много по-малък дял от потребителските разходи в България, отколкото в други държави членки. През 2021 г. частното потребление нараства значително благодарение на схемите за запазване на работните места, положителната динамика на заплатите, по-големите разходи за пенсии, слабата задлъжнялост на домакинствата и подобренията в нагласите на потребителите. Обратно, растежът на инвестициите остава слаб през 2020 г., а през 2021 г. спада значително. След рязък спад в началото на пандемията износът на стоки достига равнището отпреди пандемията през второто тримесечие на 2021 г. През 2022 г. се очаква ценовият натиск да се отрази на потреблението на домакинствата. Очаква се и нарасналата несигурност да окаже отрицателно въздействие върху частните инвестиции. Публичните инвестиции, подкрепени от фондовете по Механизма за възстановяване и устойчивост, се прогнозира, че ще го компенсират напълно.
Различията между регионите и вътре в тях остават големи. През 2019 г. БВП на глава от населението е значително под 50 % от средния за ЕС във всички региони, с изключение на Югозападния регион, където се намира столицата. Преодоляването на регионалните различия, чрез увеличаване на икономическия потенциал на по-слабо развитите региони в България, би допринесло за дългосрочен устойчив и приобщаващ растеж в страната
Енергоемкостта на българската икономика изостря последиците от покачването на цените на енергията. Цената на електроенергията на свободния пазар се увеличава четири пъти и става по-променлива от средата на 2021 г., докато регулираните цени остават фиксирани. Тъй като икономиката все още е три пъти по-енергоемка от средната за ЕС, непрякото въздействие върху цените на производителите и крайните потребители е по-силно изразено, отколкото в повечето други държави членки на ЕС.
Всички компоненти на инфлацията на потребителските цени се очаква да отбележат силно увеличение през 2022 г. Очаква се инфлацията да достигне 11.9 % през 2022 г., преди да намалее до 5 % през 2023 г. Очаква се и, че инфлацията на цените на енергията ще достигне връхната си точка в средата на 2022 г., а през 2023 г. ще стане отрицателна. Инфлацията при храните се повиши през първите три месеца на 2022 г. поради покачващите се международни цени на храните, суровините и енергията и се очаква да остане висока.
След като нарасна в началото на пандемията, безработицата се стабилизира. Равнището на безработицата намаля от върховата си стойност от 6.6 % през второто тримесечие на 2020 г. до 4.6 % през четвъртото тримесечие на 2021 г. Както се очакваше, по-голямата част от загубата на работни места бе отчетена в секторите на хотелиерството и ресторантьорството. По-неблагоприятни промени на пазара на труда бяха избегнати до голяма степен чрез бързото въвеждане на схеми за работа с намалено работно време с подкрепата от Инструмента за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) и REACT-EU;
Неблагоприятните демографски промени и високите равнища на неактивност пораждат значителни рискове. България трябва да се справи с двойната тенденция на застаряване и бързо намаляване на населението (с около 10 % за десетилетие). В съчетание с високите равнища на неактивност за някои групи, сред които ромите и живеещите в селските райони и районите с недостатъчно обслужване, това продължава да бъде ключово предизвикателство за постигането на справедливо и приобщаващо икономическо възстановяване в съответствие с Европейския стълб на социалните права.
Повишението на заплатите продължава да бъде силно и изпреварва динамиката на производителността. Номиналното възнаграждение на наето лице нарасна значително през 2019 г. и 2020 г. с около 7 % годишно, макар и със съществени регионални и секторни различия. Растежът на заплатите се увеличи допълнително през 2021 г. до 9.5 % и се очаква да продължи да се повишава със сходен темп през 2022 г., който ще се забави след това до около 8 % през 2023 г. Увеличените разходи за енергия и други производствени разходи представляват предизвикателство за производствения сектор. За да се подобри конкурентоспособността и да се избегне загубата на работни места в бъдеще, България ще трябва да повиши производителността си на труда, като намери решение за широко разпространените несъответствия между търсените и предлаганите умения, както и да подобри ефективността на пазара на труда.

Стабилните публични финанси помогнаха за преодоляването на кризата.

България посрещна пандемията със силна фискална позиция. Благодарение, наред с другото, на ангажимента си за фискална стабилност и на действащия валутен борд, държавният дълг и обменните курсове не бяха подложени на сериозно напрежение от началото на кризата с COVID-19. България обикновено преизпълнява бюджетните си цели. Това преизпълнение се обяснява с разумния подход на органите към прогнозите за приходите, но също така разкрива специфични слабости в планирането на разходите и провеждането на обществени поръчки, капиталовите разходи или цикъла на програмния период за фондовете на ЕС. Това, наред със законодателните ограничения, обикновено води до подценяване на бюджетното салдо както на касова основа, така и по ЕСС (текущо начисляване).
Спешните бюджетни мерки спомогнаха за ограничаването на отрицателните последици от пандемията. Българското правителство увеличи капацитета на здравната си система, предостави помощ на лицата и секторите, които бяха особено засегнати, и въведе мерки за защита на работните места. Очаква се фискалната позиция да остане експанзионистична през 2022 г. (-3.4% от БВП) благодарение на големия принос на фондовете на ЕС и безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Очаква се консолидираният държавен дълг да се увеличи допълнително до 25.1 % от БВП през 2021 г. и леко да нарасне до 25.6 % от БВП през 2023 г. Въздействието на дефицитите върху съотношението на дълга към БВП се смекчава частично от положителния икономически растеж.

Икономическото въздействие на руското нахлуване в Украйна.

Българската икономика е относително изложена на последиците от руското нахлуване в Украйна. Основните причини за това са много силната енергоемкост на икономиката и нейната зависимост от вноса на енергия от Русия. По-специално 63 % от целия внос на суров нефт и 75 % от целия внос на газ са от Русия.
Зависимостта на българския износ на стоки от руския и украинския пазар е ограничена. За двете държави - Русия и Украйна -износът на стоки е около 1.2 % от целия износ през 2021 г. Едностранното спиране на доставките на руски природен газ от „Газпром“ на 27 април се очаква да доведе до значително еднократно увеличение на цените на газа през 2022 г., тъй като е вероятно наличните алтернативни доставки да бъдат договорени на по-високи цени.
Хора, бягащи от войната в Украйна, търсят убежище и в България. Към 28 април над 200 хил. души са влезли в България, като 96 хил., или 1.5 % от цялото население в България, са останали в страната. Бюджетните разходи, свързани с лицата, бягащи от Украйна, се очаква да възлязат на 0.1 % от БВП. България получава извънредна подкрепа в рамките на инициативата „Действия на сближаване за бежанците в Европа“ (CARE) и чрез допълнителното предварително финансиране по програмата „Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа“ (REACT-EU), за да се отговори спешно на нуждите от прием и интеграция на хората, бягащи от Украйна.

Известен напредък към постигането на Целите на устойчивото развитие.

България трябва да увеличи усилията си да постигне Целите за устойчиво развитие (ЦУР). Що се отнася до околната среда и климата, необходимо е да се направи повече за подобряване на енергийната ефективност, като се има предвид, че както крайното, така и първичното енергопотребление се отдалечават от своите ЦУР. Показателите за „отговорно потребление и производство“ са много под средните за ЕС. Степента на използване на материалите в кръговата икономика е около четири пъти по-ниска от средната за ЕС, а количеството на генерираните отпадъци (с изключение на големите минерални отпадъци) е почти два пъти по-ниско от средното за ЕС. Средните емисии на CO2 за километър от нови леки автомобили надвишават средните за ЕС.
Все още няма значителен напредък по ЦУР в социалната област. България се представя добре по показателите на пазара на труда по ЦУР 8 „Достоен труд и икономически растеж“, като равнищата на заетост се увеличават и дори надвишават средните за ЕС, а делът на дългосрочно безработните и младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение, намалява, въпреки че този дял все още е значително над средните за ЕС. България е една от държавите с най-лоши резултати в ЕС по ЦУР 1 „Без бедност“, като най-силно засегнати са ромските общности. Това се изостря допълнително от неблагоприятните развития в областта, попадаща в ЦУР 10 „Намаляване на неравенствата“, и сравнително слабите резултати, в областта, попадаща в ЦУР 4 „Качествено образование“.
Планът на България за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е амбициозен. Със своите общо 6.3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства той представлява около 10.2 % от БВП през 2019 г.

Предизвикателствата пред България:

Освен предизвикателствата, на които ПВУ трябва да отговори, България е изправена пред допълнителни ключови предизвикателства, които не са изцяло разгледани в плана. В ПВУ не са разгледани големите преки плащания за здравни услуги. Службите по заетостта и социалните услуги също биха могли да бъдат интегрирани в по-голяма степен и би могло да се обърне повече внимание на предоставянето на услуги по заетостта, които са по-добре насочени към индивидуалните нужди. По-нататъшните стъпки за преминаване към кръгова икономика с по-ефективно използване на ресурсите могат също да изведат България по-неотклонно по пътя към екологична устойчивост. И накрая, в контекста на свързаните с енергетиката предизвикателства, възникнали от нахлуването в Украйна, България би могла да обмисли да ускори инвестициите в междусистемни връзки със съседните държави членки, да намали зависимостта си от изкопаеми горива и да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия.

Предизвикателства за пазара на труда и социалната сфера

Социалните предизвикателства са значителни и кризата изостри някои от тях. Въпреки че пазарът на труда изглежда се възстановява бързо след пандемията, делът на населението, изложено на риск от бедност или социално изключване, остава голям (33.6 % през 2020 г.). Уязвимите групи, като възрастните хора, ромите и хората с увреждания, са изложени на несъразмерно голям риск от бедност. ПВУ съдържа мерки за учене за възрастни, които включват курсове за цифрови умения. Въпреки това, допълнителните усилия за осигуряване на ефективни активни политики по заетостта, съобразени с предизвикателствата пред уязвимите групи, биха помогнали на България да се справи с недостига на работна ръка предвид вероятното регионално развитие и неблагоприятните демографски тенденции.
Ниското равнище на основни и цифрови умения и слабото участие на възрастните във възможностите за обучение са основни проблеми за България, като се имат предвид, наред с всичко останало, неблагоприятните демографски тенденции и необходимостта да се гарантира справедлив екологичен и цифров преход. Процентът на деца под 3-годишна възраст, посещаващи официални заведения за детски грижи, е 15 % през 2020 г., което е доста под средното за ЕС (32.3 %). Процентът на преждевременно напускащите училище е 12.2 % през 2021 г., което е над средното за ЕС (9.7 %). Предизвикателството е особено сериозно в някои региони и сред групите в неравностойно положение, особено ромите. Едва 31 % от населението съобщава за основни или по-високи нива на цифрови умения през 2021 г. в сравнение със средното за ЕС равнище от 54 %.
В България равнищата на неравенство по отношение на доходите и риск от бедност или социално изключване са много високи и се влошиха в резултат на кризата с COVID-19. През 2020 г. доходите на най-богатите 20 % от населението са били 8 пъти по-високи от тези на най-бедните 20 % (спрямо 4,9 пъти по-високи в ЕС). През същата година делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е бил 33,6 % - една от най-високите стойности в ЕС. Разходите за жилище на 14,4 % от населението са прекомерни. България отчита едно от най-слабите въздействия на социалните трансфери (различни от пенсиите) върху намаляването на бедността в ЕС (20,4 % през 2020 г.), което е доста под средното за ЕС (33,2 %). Осигуряването на домашни грижи за възрастни хора е с една от най-ниските стойности в ЕС (11,6 % спрямо 28,6 % в ЕС през 2019 г.).

Продължава да е налице неравен достъп до здравеопазване

Пандемията разкри недостатъците на здравната система в България. Тя изведе на преден план структурните предизвикателства, свързани с устойчивостта, достъпността и капацитета на системата на здравеопазване. Продължителността на живота в България е 73.6 години, което е с 7 години под средното равнище за ЕС. Ограниченият достъп до здравеопазване, главно вследствие на големите преки плащания от страна на пациентите, както и неравномерното регионално разпределение и малкият брой здравни специалисти (предимно медицински сестри), са характерни за българското здравеопазване от много години. Системата е ориентирана към болниците в ущърб на амбулаторните грижи. Това се дължи на ниските публични разходи за здравеопазване и обществено здраве (5.9 % от БВП през 2020 г., 2.1 процентни пункта под средната стойност за ЕС), покриващи само около 60.6 % от целите разходи за здравеопазване, в сравнение със средно 79.5 % в ЕС. Делът на преките плащания (официални и неофициални) е най-големият в ЕС, с което тежестта на разходите за здравеопазване надвишава средната за ЕС. Ефективността на системата за здравеопазване в България продължава да е слаба в сравнение с другите държави членки.

Екологичен преход и ефективно използване на ресурсите

Кръговото използване на материали в България е сред най-слабите в ЕС. В България все още липсва всеобхватна програма за кръговата икономика. Налице са и предизвикателства, свързани с управлението на отпадъците. Процентът на използване на материали в кръговата икономика в България е 2.6 %, което е далеч под средния за ЕС от 12.8 %. При равнище от 32 %, процентът на рециклиране на битовите отпадъци все още е значително под целта за 2025 г. от 55 % и доста под средната стойност за ЕС от 46 %. Управлението на отпадъците и спазването на задълженията за събиране и пречистване на градските отпадъчни води продължават да представляват предизвикателство. Въпреки че обемът на битовите отпадъци е сред най-малките, България остава една от държавите членки с най-голям процент на депониране (61 % през 2018 г., докато в ЕС средната стойност е 24 %). Степента на оползотворяване на отпадъците от строителството е под 30 %, а според законодателството на ЕС би трябвало да бъде най-малко 70 %.
С предприетите и взети до момента мерки, България няма да изпълни настоящите си цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в секторите, които не са обхванати от схемата за търговия с емисии (СТЕ). Общите емисии на парникови газове в България остават приблизително на същото равнище от 2015 г. насам, макар и да намаляват значително в сравнение с равнището си от 1990 г. България надхвърли целта си за 2020 г. за емисиите за секторите извън СТЕ и се очаква да не изпълни както текущата, така и предложената цел за 2030 г. в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“ за секторите извън СТЕ, дори ако бъдат приложени всички допълнителни мерки. Освен това пътят на декарбонизация на страната в посока към дългосрочна неутралност по отношение на климата е все още неясен и липсват съответни цели и планове.
България е държавата членка, чието производство е най-енергоемко и с най-интензивно отделяне на емисии, като нейният енергиен микс все още се основава в голяма степен на изкопаемите горива. През 2020 г. 31 % от производството на електроенергия в страната се е основавало на лигнитни и каменни въглища, а природният газ е широко използван за отопление, охлаждане и промишлено потребление. Делът на брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници достига 23 % през 2020 г. В националния план в областта на енергетиката и климата се предлага национален принос в размер на 27 % от дела на крайното потребление на енергия от възобновяеми източници за постигане на целта на ЕС за 2030 г. Досега не е поет ангажимент за извеждане от експлоатация на въглищни електроцентрали.
Качеството на въздуха в България продължава да буди сериозно безпокойство. Последните годишни оценки на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) сочат около 10 600 случая на преждевременна смърт, дължащи се на концентрации на фини прахови частици, 290 на концентрация на озон и 1 120 на концентрация на азотен диоксид.
Преходът към устойчив транспорт продължава да бъде основно предизвикателство. Ограниченото развитие на транспортната инфраструктура и бавният напредък относно трансевропейската транспортна мрежа засягат икономическото и социалното развитие на България. Това допринася за значителни различия между различните региони и създава разделение между северната и южната половина на страната.
Безопасността на движението по пътищата представлява значителен проблем. В България резултатите са едни от най-лошите в ЕС с 90 смъртни случая на милион жители през 2019 г. Налице е спешна необходимост от реформи за подобряване прилагането на правилата, увеличаване на броя на проверките на превозните средства, насърчаване на осведомеността и инвестициите в инфраструктура/безопасност на превозните средства и премахване на участъците с най-голям брой произшествия, особено с оглед на целта за намаляване на жертвите с 50 % до 2030 г., в съответствие с рамката на ЕС за пътна безопасност.

Предизвикателства свързани с енергетиката, възникнали с нахлуването в Украйна, по отношение на сигурността на доставките

България разчита на природен газ от Русия, предимно за централно отопление и промишлена употреба. През 2020 г. страната е внесла по-голямата част от природния си газ от Русия. При все това делът на природния газ в енергийния микс през 2020 г. е само 14 % с много ограничено въздействие върху производството на електроенергия.
Бързото изпълнение на енергийните реформи и инвестициите в ПВУ ще бъдат от решаващо значение за повишаването на енергийната сигурност.
Освен мерките в ПВУ, България би могла да ускори диверсификацията на пътищата за доставка на газ, като довърши бързо направените инвестиции в напреднал етап и като разшири съхранението. Това включва финализирането на планираните проекти за междусистемни връзки със съседните държави, както и планираните проекти за съхранение на газ.
Енергийната ефективност също следва да остане приоритет за бързото намаляване на търсенето на енергия. Българският ПВУ съдържа амбициозни цели за саниране на обществени и жилищни сгради. Нуждите на съществуващия сграден фонд на страната обаче са значително по-големи. Ускоряването на енергийното саниране на обществени и жилищни сгради и подкрепата за инсталирането на слънчеви отоплителни системи и термопомпи за собствено ползване, могат да доведат до допълнителни икономии от потреблението на енергия, което ще е от полза както за гражданите, така и за предприятията. Освен това могат да се положат усилия за повишаване на енергийната ефективност в промишлеността, тъй като тя продължава да бъде голям потребител на газ с дял от 40 % през 2019 г. По-широкото използване на енергия от възобновяеми източници и други нисковъглеродни източници, като например геотермалната енергия, също ще намали зависимостта от внос и ще допринесе за декарбонизацията. Изпълнението на реформите в ПВУ ще допринесе значително за тази цел.

Други предизвикателства:

Резултатите на публичната администрация на България са значително под средната стойност за ЕС. Текущите реформи за цифровизация, за предоставяне на по-добри услуги и за изготвяне на по-добри политики, включително с подкрепа от фондовете на ЕС, до момента са довели до нееднозначни резултати. Индексите за електронно управление са доста под средните за ЕС. Кризата с COVID-19 доведе до известен напредък в предоставянето на цифрови обществени услуги. Трансграничната мобилност обаче остава особено слаба; насочеността към потребителите също остава под средната стойност за ЕС-27. Потребителите на електрони административни услуги съставляват едва 36 % от потребителите на интернет, което е доста под средното равнище за ЕС от 70.8 %.
Обществените поръчки продължават да бъдат предизвикателство. България продължава да се нарежда на последно място в информационното табло за вътрешния пазар поради незадоволителни резултати по отношение на прозрачността, конкуренцията и ефективността на обществените поръчки.
България изостава по отношение на планирането и координацията на политиките. За всички законодателни предложения все още трябва да се прилагат последователно оценки на въздействието и последващи оценки. Административният капацитет продължава да бъде недостатъчен. Образованието на държавните служители е на високо равнище, но участието им в ученето за възрастни е много слабо (1.7 % за България при средна стойност за ЕС от 18.6 %).
Съдебната система е изправена пред разнообразни предизвикателства. Административните съдилища са сред най-ефективните в ЕС по отношение на продължителността на производствата. Поради липсата на данни относно ефикасността на спорните и на безспорните граждански и търговски дела (първа и втора инстанция) обаче не е възможно да се направи точна оценка на цялостната ефикасност на съдебната система. Качеството на съдебната система е изправено пред някои предизвикателства по отношение на съдебните такси, достъпа до правна помощ и цифровизацията. Въпреки лекото подобрение цифровите инструменти рядко се използват в съдилищата. Продължават да съществуват някои опасения относно независимостта на съдебната власт.

Комисията констатира и че, през периода 2014-2020 г. от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) в България са инвестирани 11.05 млрд. евро от бюджета на ЕС. Общите инвестиции, включително националното финансиране, възлизат на 13.02 млрд. евро, което представлява около 3.59 % от БВП за периода 2014-2020 г. и 66.03 % от публичните инвестиции. До 31 декември 2021 г., 88 % от общата сума е разпределена за конкретни проекти и 61 % са отчетени като изразходвани, като по този начин остават 5.02 млрд. евро, които да бъдат изразходвани до края на 2023 г.

До края на 2020 г. инвестициите по линия на политиката на сближаване са подкрепили 27 494 предприятия, подобрени са водоснабдяването и пречистването на отпадъчните води за 300 000 души и е получено финансиране за 72 км нови пътища, включително трансевропейската транспортна мрежа.

Европейският социален фонд (ЕСФ) е инвестирал над 1.5 млрд. евро за подобряване на качеството и достъпа до образование на всички равнища, подпомагане на заетостта и намаляване на бедността и социалното изключване. Чрез него са подкрепени над 500 000 души чрез подобряване на достъпа до заетост, включително възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация и по-добро социално приобщаване. В областта на образованието над 451 000 ученици са включени в извънкласни дейности, над 55 400 са включени в практическо обучение в реална работна среда, 8 300 ученици участват в дейности за практическо обучение в реална работна среда, над 1 800 детски градини са получили подкрепа за осигуряване на среда за активно включване в системата на предучилищното образование (включително за ранна превенция на трудностите при ученето), а над 102 600 деца и ученици са включени в мерки за образователна интеграция и реинтеграция. Програмата на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПНЛ) осигурява топли обеди за над 50 000 души месечно и средно всяка година 520 000 души и членове на техните семейства получават 290 000 хранителни пакета.

По линия на REACT-EU в рамките на NextGenerationEU са предоставени 575.9 млн. евро допълнително финансиране за България по политиката на сближаване за периода 2014-2020 г., за да се гарантира балансирано възстановяване, да се създадат благоприятни условия за сближаване и да се предостави жизненоважна подкрепа за регионите, за да им се помогне да се справят с въздействието на COVID-19.

През септември 2020 г. България получи финансиране по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) в максимален размер от 511 млн. евро, които бяха изплатени до 25 май 2021 г. По SURE са подпомогнати приблизително 10 % от работниците и 5 % от предприятията в продължение на поне един месец през 2020 г. и 4 % от работниците и 2 % от предприятията през 2021 г., главно в областта на производството, хотелиерството и ресторантьорството и търговията на едро и дребно.

Комисията препоръчва през 2022 и 2023 г. предприемането на действия в следните три области:

През 2023 г. страната да продължи да предоставя временна и целенасочена подкрепа на домакинствата и фирмите, които са най-уязвими от покачването на цените на енергията и на хората, бягащи от Украйна. Да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. Да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост, RePowerEU и други фондове на ЕС. За периода след 2023 г. да провежда фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни фискални позиции;
България трябва да продължи с изпълнението на своя План за възстановяване и устойчивост в съответствие с основните етапи и целите, включени в Решението за изпълнение на Съвета от 4 май 2022 г. Очаква се София да представи програмните документи на политиката на сближаване за 2021-2027 г. с оглед финализиране преговорите им с Комисията и впоследствие започване на тяхното изпълнение;
Страната трябва да намали цялостната си зависимост от изкопаемите горива и вноса на изкопаеми горива, като ускори развитието на възобновяемите енергийни източници и диверсифицира източниците и маршрутите за доставка на газ чрез увеличаване на взаимните връзки със съседните страни. Тя трябва да засили усилията за намаляване на търсенето на енергия чрез повишаване на енергийната ефективност в промишлеността и в частния и обществения сграден фонд. България също трябва да насърчава нови устойчиви решения в централизираното топлофикация.

Предстои Съвета да обсъди и одобри специфичните препоръки към държавите членки. Европейският парламент също ще разгледа и дискутира прогнозите и препоръките на Комисията.